ЛИЛЯНА ДВОРЯНОВА, художник

За участието ми в резидентска програма за артисти на фондация „Етюд“ 2019-2021

Да бъдеш артист на свободна практика в България, а предполагам и на всякъде по света, е изключително трудно. Дилемата е дали да си потърсиш работа на пълен работен ден в офис, която да ти осигури чувство за сигурност, но пък да ти отнеме времето за свободно творчество, или да останеш на свободна практика, в която разполагаш с време за своите творчески идеи, но пък да се чудиш как да оцеляваш благодарение на някоя евентуална, несигурна поръчка или проект. Разбира се, ако си млад, без семейство, живееш при родителите си, можеш да си позволиш да съществуваш по този „безтегловен“ начин, но ако имаш деца, и все пак трябва да участваш що-годе наравно в семейния бюджет, да бъдеш артист на свободна практика е „предприятие невъзможно“.  
Тук не приравнявам артист на свободна практика с фрийлансър. Фрийлансърството ти дава илюзорно чувство за свобода – уж разполагаш с времето си, нали си в къщи и сам диктуваш режима на работния ден, уж си избираш каква работа да поемаш… Но реално фрийлансърството може да бъде по-изтощаващо и времеемко, бих казала дори „опустошително“ за творчеството, в сравнение с работата в офис, защото поради несигурността кога ще имаш поръчка, се нагърбваш с всичко, което ти предложат и в един момент се оказва, че работиш не по осем, а по шестнайсет часа, за да смогнеш и да имаш поне относителна сигурност. Но, колкото и да работиш, не можеш да се освободиш от психическото затормозяване, че след месец пак няма да имаш никаква работа, и колкото и поръчки да поемаш, чувството ти за несигурност не отминава и продължаваш да се въртиш в омагьосания кръг на липса на време и сили да осъществиш собствените си творчески идеи, онова, което ден и нощ бленуваш.
Дълго време бях фрийлансър, попаднал точно в тази ситуация, и може би дори не осъзнавах цялата дълбочина на проблема, докато не станах резидент на фондация „Етюд“. Програмата им за артисти се оказа съвсем различна, защото тя ме  подпомага с базов доход вече повече от три години и благодарение на нея успях поне донякъде да се освободя бремето на фрийлансърството… Казвам донякъде, защото продължавам да поемам поръчки и да работя повече от 8 часа всякакви неща, в които често не виждам голям смисъл, но чувството ми за несигурност драстично е намаляло. Вече мога да си позволя да откажа част от работата, да не съм в постоянна тревожност, кога и дали ще имам следваща поръчка, и да отворя време за собствените си проекти.

Резиденската програма на финдация „Етюд“ е доста по различна концептуално от повечето програми, които подпомагат творците. За нея няма изискване да напишеш предварително проект за нещо конкретно, което да свършиш в конкретен период от време и, в който трябва да има  конкретен краен резултат. Т.е. резидентската програма наистина дава СВОБОДА на артиста да развива собствените си идеи. Започваш от празно – дават ти картбланш, в който сякаш е вписана тази договорка: „ето, ти си се доказал като артист и ние искаме да те подпомогнем, без да изискваме предварително нищо конкретно. Разбира се, разчитаме на твоята отговорност, че ще използваш ресурса за своето творческо развитие и ще се радваме да създадеш нещо добро…“ Затова резидентската програма на фондация „Етюд“ може по-скоро да се възприеме като вид меценатство, за разлика от повечето съвременни програми за подпомагане не изкуството, в които има нещо много лъжовно, да не кажа „лицемерно“… Скоро, кандидатствайки по такава програма, си дадох сметка, че стремейки се да спечелиш проекта, всъщност започваш да се съобразяваш с какво ли не и влизаш в ужасяващи рамки. За да бъдеш избран, езикът, с който трябва да описваш идеята си, трябва да е точно определен, идеята ти трябва да следва съвременния идеологически тренд – например, непременно проектът да бъде „социален“ или в „джендър тематиката“, или „расовите проблеми“ и всякакви други модерни тематични полета, за които европейските програми дават пари. Артистът не се подпомага за свободно творчество, а за творчество по идеологически определени цели. И тъй като около мен огромна част от артистите оцеляват, кандидатствайки по тези проекти, изведнъж се запитах дали това не е някаква подмяна – уж се дават пари за свободно изкуство, но реално ние всички работим в зададените рамки и всъщност доста несвободно. Страхувам се, че много лесно човек започва да мисли творчеството си  през призмата на това „как да измисля нещо, което да спечели проект“ – като по този начин се оказва, че все повече културния ни живот е превзет от проектно базираното изкуство.

В този смисъл резиденската програма на фондация „Етюд“ наистина е концептуално различна и затова много ценна. Тя подпомага творческата свобода, доколкото не слага някаква предварителна рамка, в която да си задължен да влезеш, осланяйки се на едно може би изчезващо в нашия свят чувство на доверие към твореца, че ще използва дадения ресурс за развитие на своите творчески идеи, и ще твори добре, дори и „несвоевременно“. В крайна сметка, нали „несвоевременното“ изкуство, винаги се е оказвало най „не-временно“?
И така през тези три години ми се щеше да съм направила много повече неща – никога не ми се струва достатъчно, но ето за тези се сещам… Пропускам всякаквите  рисунки и свободно творческо реене, което не е стигнало до ясен краен продукт, но което пък е жизнено важно за всеки творец.

 

  • 2019 „Острови“ – изложба живопис и графика в галерия Етюд, София
  • 2019 „Острови“ – изложба графика в BlackC Art Gallery в Гейнсвил, Флорида, САЩ
  • 2019 участие в обща изложба „Декември в Етюд“ живопис и графика в галерия Етюд, София
  • 2019 участие в кураторска изложба „Раз-Лично“ – с фотоинсталация „In focus“
  • 2019 участие в 7 ФОРУМ МАЛКИ ГРАФИЧНИ ФОРМИ в галерия Арт Алея, София
  • 2018-2019 Написах и нарисувах две детски книжки (като част от поредица) „Доктор Мила“. За жалост книжките не бяха издадени, но пък с всяка следваща книжка развивам своите умения в областта на илюстрацията, тъй че не съжалявам – това си беше обучителен за мен период.
  • 2020-2021 Разработих визуалната книгата „Острови“ с  текст от Емилия Дворянова – дълъг и труден процес имащ своето начало от графиките показани  в изложбата „Острови“ . Книгата достигна до 80 стр. и в момента чака своето отпечатване. Трябваше да излезе 2021, но заради ковид кризата, а сега газовата криза и кризата с хартия, нещата доста се проточиха, но надявам се издателството, което пое този ангажимент, да не се откаже.
  • 2020 Създадох авторската детска книжка „Слончето, което искаше да лети“, която беше издадена от издателство „Мармот“ точно във вихъра на започващата ковид криза. Което си беше спасително – съзнанието ти да бъде заето с нещо толкова хубаво, вместо в страховете от неясната още болест и световната паника. Книжката се роди съвсем случайно, отново в онова творческо свободно реене-рисуване без някаква ясна цел. Появиха се главните герои – слончето и мишката и постепенно историята им се роди. Около книжката имаше доста допълнителна работа свързана с рекламни материали, анимирано клипче, интервюта и т.н.
  • През 2020 участвах в Бианалето на илюстрацията. Също записах два онлайн курса за видео монтаж. Разработих серия от графики „Стаи“, но не съм ги показвала никъде все още. Започнах да работя по една идея за изложба на тема „Игри“, но не можах да създам достатъчно работи за цяла изложба и проекта седи недовършен… Започнах още един проект с дигитални произведения, който трябваше да се превърне в обща изложба с баща ми, но не успях да го довърша.
  • За жалост 2020 и част от 2021 имах доста здравословни проблеми, които леко забавиха творческия процес, но фактът, че не съм пресирана от резидентската програма непременно да сътворя нещо и да имам някакъв кой знае какъв резултат, има огромно значение за мен.
  • 2021 Създадох детската книжка „Моята мъничка майка“, която чака своето издаване в скоро време.  
  • 2021 Започнах проекта „Приказки по картини“, който се състои от малки клипчета насочени към визуалната култура на децата. По този проект мисля да продължа да работя тази година. Той е доста грандиозен и включва създаването на поредица от книжки и клипчета, а по нататък, ако намеря финансиране, си представям, че бих опитала да разработя онлайн образователна платформа свързана с визуалната грамотност и култура на децата.
  • Също така 2021 създадох и серия от графики (още не съм измислила име), с която, надявам се, тази пролет да организирам в изложба.
  • Паралелно на тези чисто мои творчески проекти нарисувах детска книга по текст на писателката Мая Дългъчева (40 стр.), нарисувах книгата „Нашите празници“ автора Ангелина Жекова (60 стр.) Разработих двете кампания на фестивала за детска литература. Разработих визията на проекта „Книгоходец“. Направих няколко корици на  книги, плакати и т.н.